Медицинско лечение на ХИВ/СПИН

ХИВ е заразна вирусна болест, за която все още не са били разработени никакви антитела или лекарства.

Друг вид заразоносители, бактериите, имат свои специфични химически трансформации и възможности за разпространение, което ги прави способни да оцелеят и да причиняват инфекции без да се налага да живеят вътре в или от други живи клетки.

Този факт, заедно с това, че клетъчните стени на бактерията са различни от човешките клетки, е позволил на учените да открият антибиотици, които атакуват химическите трансформации на бактерията и ограничават разпространението им без да увреждат клетките тялото.

Вирусите не могат нито да се трансформират, нито да се разпръскват. Но те могат да проникнат в човешките клетки и да променят наследствената им информация така, че химическите им трансформации работят, за да произвеждат нови вирусни частици, които се откъсват от клетката майка и заразяват други клетки.

През миналия век се създаде технология за ваксиниране, която предпазва хората от заразявания, причинявани от няколко вида вируси. Тези, които вече имат вирусна инфекция имат избор само от няколко различни вида медикаменти, но не и лекарства със същата структура като антибиотиците, които са били толкова ефективни против бактериални инфекции.

Досега не е открито лекарство или ваксина на ХИВ/СПИН. Медицината обаче е произвела няколко вида лекарства, които потискат ХИВ инфекцията.

Първото лекарство за ХИВ/СПИН, наречено azidothyminin или AZT, се появи през 1987г. От наблюдения на пациенти, които са получавали лечение само с AZT в продължение на няколко години, стана ясно, че точно това лечение далеч не оправда очакванията. По онова време, методите за изследване, които направиха възможно точното следене на ефектите на лекарствата, не съществуваха – лекарството съществуваше, но учените не осъзнаваха напълно колко адаптивен е ХИВ и колко бързо придобива имунитет към даден медикамент.

Проучванията от средата на 90’те разкриха нова информация за процеса на заразяване с ХИВ, което доведе до разработването на процедура за оценка на количеството вирусни частици, което един ХИВ-позитивен носи в кръвта си. Дотогава се смяташе, че продължителното време, което е необходимо на ХИВ инфекцията да се развие в смъртоносната болест СПИН, е резултат от това, че няколко седмици след заразяването започва нещо като латентен период както за произвеждането на нови вируси, така и за развитието на симптомите на болестта.

Това беше преобладаващата гледна точка до 1995г., когато учените Ho и Wei показаха, че ХИВ инфекцията се развива по съвсем различен начин. Днес знаем, че в ранните етапи на ХИВ инфекцията, броят на вирусните частици нараства с шеметна скорост, или до 2 милиона на милиметър кръв.

По време на заразяването, огромен брой заразни клетки циркулират в тялото, за които все още не са открити нужните антитела. И все пак, за 3-9 месеца, имунната система на тялото успява да намали произвеждането на вируси до едно определено ниво. Тогава при много ХИВ-позитивни пациенти болестта, така да се каже,”се закотвя” на едно място с различен брой вирусни частици в кръвта на пациента, вариращ от 1000 до 100 000 на милиметър кръв.