Какво е ХИВ

СПИН се причинява от вирус наречен ХИВ (Човешки Имунодефицитен Вирус). Вирусът атакува част от белите кръвни телца и може да остане скрит дълго време без да проявява симптомите си. Тялото създава свои антитела срещу вируса, които може да бъдат проследени в кръвта. Вирусът на СПИН е необикновен с това, че не може да бъде победен от защитите на тялото и постепенно разрушава имунната система. Ако защитата (имунната система) на тялото не работи правилно, както когато тялото е заразено с ХИВ, тя не може да го предпазва от микроорганизми, които по принцип не вредят, или вредят много малко.

ДИАГРАМ:

ХИВ като други вируси се нуждае от клетките, които заразява, за да може да се копира. Тези нови копия на ХИВ клетките продължават да заразяват други клетки. По този начин ХИВ се разпространява до милиардите клетки, които съставляват човешкото тяло.

Една от любимите мишени на ХИВ са кръвните клетки наречени “Т-клетки” или “CD4-клетки”. Тези клетки играят важната роля да предупреждават други клетки на имунната система кога да започнат работа. Когато вирусът на ХИВ увреди достатъчно CD4-клетки той застрашава защитата на тялото срещу инфекция и имунната система отслабва. Резултатът от това е, че някои биологични явления като гъбички, вируси и паразити, които могат да живеят в повечето хора без да причиняват болести, могат да предизвикат сериозни инфекции у хора живеещи с ХИВ. Когато настъпят тези инфекции, когато броя на CD4-клетките падне под определено ниво или когато броя на ХИВ вируса в тялото достигне определено ниво, тогава човекът, имащ ХИВ, е развил Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност, или СПИН

НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ:

ХИВ обикновено не е заразен, но инфекцията може да се предаде по три начина: по време на полов акт; чрез смесване на кръв, т.е. чрез замърсени игли и спринцовки или допир на заразена кръв с отворени рани; и от майка на дете.

Най-често ХИВ се предава чрез полов акт – между мъж и жена или между двама мъже. Хората употребяващи венозни наркотици също са в опасност ако използват една и съща игла. Няма опасност от инфекция при битови условия. Няма опасност от ръкуване или прегръщане със заразен човек. Кашлица или кихане също не могат да предадат вируса. ХИВ не се предава и чрез храна или напитка или съдове и прибори за хранене.

Въпреки че вирусът обикновено се намира в кръвта, спермата и вагиналните секрети, не може да стане инфекция ако тези телесни секрети влязат в допир с кожата, освен ако по тялото няма отворени рани. Лигавиците са много по-податливи от кожата, така че ако някакъв секрет влезе в досег с тях има много по-голяма опасност от инфекция. Смята се, че други венерически болести, които причиняват поражения на половите органи, като херпес, гонорея и сифилис, увеличават още повече тази опасност.

СИМПТОМИ:

Повечето заразени нямат симптоми в началото. Понякога се появяват внезапни и краткотрайни симптоми, като подути лимфни възли, зачервено гърло, грип или дори менингит. В по-късните етапи на болестта, която обикновено се открива години след инфекцията, се проявяват различни симптоми, някои от които са постоянно увеличени жлези, зачервено гърло, потене нощем, дълга треска, тревога и депресия. Така нареченият финален етап на болестта се нарича СПИН. Той обикновено се състои от странни инфекции, които се срещат само у пациенти с крайно увредена имунна система. В този етап пациентите могат да хванат тежка пневмония, инфекции на централната нервна система, дълга диария, загуба на апетита и драстична загуба на тегло. Пациенти със СПИН могат да хванат и редки видове рак, най-често това е вид рак на кожата – Kaposis sarkmein, който се проявява като лилави петна по кожата.

ДИАГНОЗА:

Инфекцията на ХИВ се диагностицира чрез кръвен тест. Резултатите от такъв тест стават готови за няколко дни.

ЛЕЧЕНИЕ:

Досега не е открито реално лекарство срещу СПИН. От друга страна са разработени лекарства, които контролират вируса и така силно намаляват възможността от проявление на симптомите. По този начин живота на хората живеещи с ХИВ се продължава и прави по-поносим. Лечението с тези лекарства трябва да продължава през целия живот на пациента и все пак някои пациенти получават странични ефекти.