Ключът към помагането на децата да разберат 10-те Основни Факта за СПИН е да говорим за тях често. Превърнете ги в обикновена част от всекидневните разговори. Не оставяйте СПИН да бъде изолиран въпрос или предмет на една единствена лекция. Включвайте темата за СПИН когато говорите за сексуалност, любов, наркотици, приятелство, здраве и други подобни теми.
Бъдете искрени, открити и честни, но не забравяйте и да уважавате личното пространство. Например, не е нужно да питате детето дали мастурбира или си играе “на чичо доктор”. Ако се замислим за собствената си нужда от дискретност, можем да оценим и важността на нуждите на децата ни. И не забравяйте, че не е нужно да знаем всичко. Ако децата ни питат нещо, което не знаем, можем да им кажем, че ще се опитаме да разберем.
Едно добро обучение за сексуалността е основата на правилно обучение за СПИН. То започва още при раждане:
ДЕЦА В ПРЕД-УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
От раждане до двегодишна възраст:
Ние даваме на децата тяхното чувство за сексуалност още от раждане. Караме ги да се чувстват сигурни или пък несигурни от:
Начина по който ги държим или докосваме
Начина по който ги храним, къпем или повиваме
Тона на гласа ни
Като ги оставяме да се чувстват удобно с телата и емоциите си
Те ще развият здравословни чувства за сексуалността си ако правим тези неща по приятен, любящ и грижовен начин.
За бебетата е нормално да изследват телата си. Те бързо откриват, че докосването до ерогенните им зони предизвиква приятно усещане. Трябва да ги оставим да се радват на тези усещания, а не да ги караме да се чувстват “пакостливи”. Иначе може да престанат да ни вярват по-късно в живота, когато ще имат нужда от ръководство за секса. Също толкова важно е да реагираме положително и на другите функции на тялото.
ТРИ ДО ПЕТ-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Трябва да оставим децата от предучилищна възраст да се чувстват свободни да задават въпроси за телата си, здравето, сексуалността и отношенията между възрастните. За да направим това, можем да:
Говорим искрено и открито за тези теми в тяхно присъствие.
Да говорим с тях по тези теми.
Да не превръщаме темата за секса в шега или тема за присмех.
Въпросите на децата от пред-училищна възраст ще бъдат толкова открити, колкото позволим. Те са готови да научат, че мъжете и жените имат различни полови органи. Важно е да говорим за половите органи по същия спокоен начин, както когато говорим за носове или рамена. Добре е и да използвате правилните имена на половите органи – “пенис”, “вагина”, “гърди”. Иначе децата може да останат с впечатлението, че има нещо “нередно” с тези части на тялото.
Малките са любопитни за телата на родителите си и на други деца. Те може да си играят “на чичо доктор”, за да гледат половите си органи. Това е един нормален начин за децата да научат за сексуалността си. Наказвайки ги за това, вие може да отслабите способността им за вземат здравословни сексуални решения по-късно.
Децата на тази възраст започват да чуват много неща за СПИН. Трябва да ги облекчим от неоснователни тревоги свързани със СПИН. Те трябва да бъдат уверени, че:
Не са в риск от СПИН.
СПИН няма да бъде тяхното наказание за това, че “са били лоши”, че са се напишкали или че си гризат ноктите.
ХИВ не е като бактериите, които хващаме от въздуха, от храната или от близостта с хората.
Родителите им ги предпазват от вируса.
Ако децата задават специфични въпроси за ХИВ/СПИН, отговорете им просто и директно. Например на “Как може човек да хване СПИН?” можете да отговорите “Една бактерия, която причинява СПИН влиза в кръвта”. А на “Ще хвана ли СПИН за това, че се подмокрям?” можете да отговорите просто с “Не”.
Ако не последват по-конкретни въпрос, обикновено не е нужно да даваме повече подробности. Но можем да подготвим почвата за времето, когато ще са пораснали. Например докато превързваме рана получена на детската площадка, можем да попитаме, “Знаеш ли защо превързваме раната, освен за да ти стане по-добре? Тя предпазва от бактерии, които могат да те разболеят.” Това простичко обяснение може да помогне на децата да разберат какво представляват “бактериите”.
РАННА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Пет до седем години
Децата в ранна училищна възраст може да не са толкова открити както тези от пред-училищна. Те чуват доста да се говори за СПИН, изнасилвания, насилие над деца и се чудят и се питат един-друг за тези неща, дори и на нас да не казват нищо. Така че не може да седим и да ги чакаме да ни питат за по тези въпроси.
На тази възраст децата започват да разграничават мъжко и женско. Те започват да се грижат за собствените си тела, здраве и сигурност. Имат “секси” мисли за роднини и приятели от двата пола. Не трябва да ги караме да се притесняват от това. А ако ги видим да си играят с гениталиите си, трябва да им кажем само “Знам, че ти е приятно да правиш това, но това е нещо лично. Хайде сега да намерим място, където ще бъдеш насаме със себе си.”
Децата в ранна училищна възраст искат да знаят какво е СПИН, как се хваща и как да го избегнат. Може да им изникнат въпроси за нещо, което са чули по телевизията или на детската площадка. Родителите трябва да знаят фактите, за да могат да предоставят отговори като:
“Не, не можеш да хванеш СПИН от ухапване от комар”.
“Бактерията на СПИН се намира в кръвта или в семето на мъжа”.
“Да, можеш да делиш обяда си с други деца без да се страхуваш, че може да хванеш СПИН.”
“Не, СПИН не е наказание за това, че си бил лош”.
“Да, можеш да си играеш с всяко дете без да хванеш СПИН”.
Не трябва да се забравя, че няма нито един известен случай СПИН да е бил причинен от физически контакт, какъвто обикновено се свързва с детската игра. Това включва хапане, борене и споделяне на храна.
Деца преживявали сексуално насилие често вярват, че те са отговорни за насилието. Все по-голям брой такива деца развиват “тревожност от СПИН”. Те вярват, че СПИН ще бъде тяхното наказание. Деца с подобна тревожност може би реагират на трудни емоционални ситуации. Няма да е лошо детето да бъде заведено на професионално консултиране.
ПРЕД-ТИЙНЕЙДЖЪРСКА ВЪЗРАСТ
Осем до дванадесет
Децата започват много да се интересуват от въпроси свързани със сексуалността докато влизат в пубертета. Те искат да знаят всичко за менструацията, мокрите сънища и другите признаци на узряване.
Децата в пред-тийнейджърска възраст много се притесняват дали са “нормални”. Момчетата се тревожат за размера на пениса си, момичетата за размера на гърдите си. Ние трябва да уверим децата си, че няма двама еднакви души на света – и че е нормално всички хора да са различни.
Трябва да позволим на децата си да “паснат” на връстниците си. Но също така трябва да ги стимулираме да мислят сами, а не да се носят по течението.
По време на пубертета децата често са срамежливи с нас за това, което става с тях. Те предпочитат да говорят с приятелите си. Трябва да се уверим, че връстниците им не са единственият им източник на информация за секса и наркотиците. Никога не се колебайте да отворите темите за секс и здраве с вашите подрастващи деца. Можете да използвате възможности докато гледате телевизия, докато си говорите за новините или когато ги чуете да си говорят с приятели.
На тази възраст децата имат нужда от много ясна информация. Те трябва да знаят подробности за това какво е СПИН, как се предава и как да го избегнат.
Искат да знаят подробности за безопасен секс, хомосексуалност, орален и анален секс. Трябва да разберат, че алкохолът и наркотиците отслабват способността ни да взимаме правилни решения. И трябва да знаят, че споделянето на игли и спринцовки при взимането на интравенозни наркотици е почти сигурен начин за хващане на ХИВ.
Веднъж щом подхванем дискусия с тях, трябва да бъдем подготвени за въпроси като :
“А ти колко сексуални партньора си имал/а в живота си?”
“Какви противозачатъчни използваше?”
“Мастурбираш ли?”
“Като нямаш СПИН, защо ползваш презервативи?”
В такива случаи можем да поискаме да запазим правото си на личен живот, но ако решим да отговаряме, “честността е най-добрата политика” и за децата ни, за нас самите.
ТИЙНЕЙДЖЪРИ
Тийнеджърите обикновено са авантюристични натури, но нямат достатъчно жизнен опит, за да преценяват рисковете сами. Може да си мислят, че болестите и смъртта са проблеми само на по-възрастните хора. Но е също така вярно, че тийнейджърите могат лесно да бъдат мотивирани да се грижат за себе си и приятелите си. Виждали сме как могат да работят усилено, за да помагат на семейството си, да влязат в университета или за да купят някой специален подарък. Подобен род усилия показват истинска възможност да се готвят за бъдещето и да се грижат за себе си.
Тийнейджърите понякога попадат под много лошо влияние. Но за всеки млад човек, който изглежда че се интересува от незабавното удовлетворение, има много, които са мотивирани от високи идеали, щедрост и дългосрочни цели. Ако използваме капацитета на децата ни за идеализъм и щедрост, има по-голяма вероятност да успеем да им помогнем да се научат да се грижат и предпазват себе си. Колкото по-положително подхождаме към тези въпроси, толкова по-добри резултати ще постигнем.
На тийнейджърите също трябва да се помогне да разберат ДЕСЕТ ОСНОВНИ ФАКТА, КОИТО ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ ЗА СПИН. Но най-важното е да знаят за безопасния секс.
За повече подробности за това кога и какво трябва да научават децата, прочетете “Човешката сексуалност: Какво трябва да знаят децата и когато трябва да го научат”.
БЕЗОПАСЕН СЕКС
Най-безопасният секс е никакъв секс. Трябва да помогнем на младите хора да станат по-уверени в себе си и да казват “не” на секса, независимо от натиска на връстниците им. Но те трябва също така да знаят какво е това безопасен секс. Рано или късно те ще решат да станат полово активни и трябва да бъдат подготвени за това преди да се случи.
Безопасният секс намалява обмяната на семенна течност, вагинални секрети и кръв между партньорите. Той намалява вероятността от предаване на ХИВ и от забременяване.
Най-безопасните сексуални дейности включват” прегръдки, целувки, галене, докосване, масаж и взаимна мастурбация.
Най-рискованите сексуални дейности включват необезопасено вагинално и анално сношение.
Leave a comment